|
|
|
|
N E W S
Редактор „Новини” – г-жа презвитера Александра Карамихалева info@bg-patriarshia.bg website.office@bg-patriarshia.bg
Приключи посещението на патриарх Вартоломей в Сливенска
епархия (фоторепортаж)
38 години патриаршеско служение на Н. Св.
Българския патриарх Максим (фоторепортаж)
His Holiness Bulgarian Patriarch MAKSIM serving as
Patriarch since 4 July 1971 ! ...and still for many blessed years !!!
Н. Св. Патриарх Максим навършва днес 39 години
начело на БПЦ
=>Снимки
Празнично богослужение за годишнината от
интронизацията на патриарх Максим
=>
zu:
2007 - 02 - 07/08:
DVERI/PRAVOSLAVIE: Национален събор на Православните
сдружения: Варна
Митрополит Дометиан:
Българската православна църква е заедно с народа си
Aussendung (deutsch)
"Важни решении":
2009 12 01
2009 07 29
писма от Българските
църк.
общини
Митр. Натанаил:
Душата ни е смутена от явното
нарушение на Устава на БПЦ
Българите в Европа имат нужда от
образован митрополит
Протокол от
Cвещ. конференция
на
Западно и Средноевропейска епархия
|
След като изслуша писмо, вх. №.
564/15.06.2010 г., на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон, с
молба за по-доброто благодатно и административно управление, Светият Синод РЕШИ:
|
|

Възлюбени отци и братя в Богодаруваната ни епархия,
с голяма радост ви известяваме, че с Божията помощ, сила и благодат бяхме справедливо възстановени, с решение на Св. Синод, като правещ Митрополит на Западно -и средноевропейската епархия.
Благодатта на Господа
нашего Иисуса Христа,
и любовта на Бога и Отца,
и общението на Св. Дух
да бъде с всички вас!
Западно и-средноевропейски
митрополит
† СИМЕОН
|
Св. Синод на БПЦ: |
| Автор Двери | |
| вторник, 08 юни 2010 | |
|
Днес синодалните архиереи са взели решение да
възстановят дядо Симеон като митрополит на Западно- и Средноевропейска
епархия. Това е станало на заседание на пълния състав Св. Синод на
БПЦ. С това се слага край на кризата в епархията и управлението на
митрополит Галактион там. Съответно това означава отмяна на
злополучната синодална наредба от 1 декември 2009 г., с която
основателят на епархията и неин митрополит цели 30 г. беше
антиканонично и противоуставно отстранен от длъжност.
От утре митрополит Симеон ще участва в редовните заседания на Св. Синод като равноправен член. Снет е и аргосът, наложен от събратята му през април т. г. Възстановяването на дядо Симеон е станало с решаващия глас на Негово Светейшество патриарх Максим. ....... Не са оповестени още резултатите от графологичната експертиза на фалшивото писмо, приписвано на митрополит Симеон, но решението на днешното заседание на синода отговаря на този въпрос.
В Господа възлюбени събратя, благодарим на Божията Премъдрост за проявеното милосърдие към нас и че ни сподоби с тържество на Правдата, на Истината и Справедливостта. А когато говорим за победа на правдата и истината ние отговорно заявяваме, че няма губещи, а има само печеливши – и това е светата Божия Църква, това сме ние всички с вас, възлюбени в Господа братя. Нека онези, които междувременно имаха различно становище от това, което справедливо бе решено, да не се страхуват от възмездие. Напротив, сега е времето да бъдем великодушни, защото чуството, което ни води е истинско, защото ние продължаваме да сме си свои, защото Христовата любов е между нас. Воден от радостна отговорност, настойчиво ви
призовавам да отслужим Ваш в Христа брат и съслужител – Свещ. Любомир Леонтинов
|
Митрополит Симеон доведе в Берлин своя помощник






Н. Св. Патриарх Максим навършва днес 39 години начело на БПЦ




Неврокопски митр. Натанаил:
Св. Синод за пореден път
абдикира от задълженията си

mailto:protostefan@gmx.at
|
|||||||||||
|
Българите в Европа имат нужда от образован митрополит |
|
Автор В. "Монитор" |
|
вторник, 02 март 2010 |
-
Отец Любомир, в България идват доста тревожни новини от българската църковна
общност в Берлин. Хората недоволстват заради уволнението на митрополит Симеон.
Какво всъщност става в епархията ни за Средна и Западна Европа?
- Трудно е да се каже какво точно става, защото от Светия Синод в София не ни
информират своевременно какви решения взимат, но съвсем не може да се каже, че
положението в българската община е спокойно. Хората са под огромно напрежение
и все още имат надежда нещата да се обърнат и да завършат с положителен край.
Става дума не са стотина души, а за над 600 000 наши сънародници, които живеят
в Европа. Дори някои от тях да не ходят всяка неделя на литургия по една или
друга причина, те поддържат контакти с нашите църковни общини и храмове там,
където ги има. В Германия живеят около 65 000 българи. Само студентите са
около 2000. Сънародниците ни в Берлин са най-сплотената наша общност в Европа.
Всички те поддържат контакти с църковната ни община, с нас, българските
свещеници, организираме църковни сбирки, познаваме се добре и съпреживяваме
заедно и хубави, и не дотам хубави неща. Затова сме чувствителни към всяко
решение, което се взима в София за църковната ни общност. Най-много и
най-компактни са групите на сънародниците ни в Испания и Италия, но те все още
не са сериозно обгрижвани духовно от Българската православна църква. След
смъртта на отец Иван Бонев, който служеше в Барселона, за двете ни общини в
Испания остана само един свещеник във Валенсия. Имаме и църковна община в
Мадрид, но там българите са по-малко.
- Защо няма достатъчно български
свещеници там, където има големи групи от наши емигранти?
- Няма желаещи. Трудно се намират свещеници, които с радост да поемат този
кръст. Да си български духовник в Европа никак не е лесно, както това изглежда
на някои отстрани. Българските свещеници в Европа не получават редовно
възнаграждение. На практика нямат заплати. За да хранят себе си и своите
семейства, те трябва да работят друго, но и да служат. Това отнема от времето
им за църковната община. Колкото до самите църковни общини, те се развиват
трудно без постоянна пастирска грижа.
- От пет години обаче има решение на
Министерския съвет, според което Дирекцията по вероизповеданията привежда
средства от държавния бюджет за възнагражденията на духовниците ни в чужбина.
Не достигат ли тези пари до вас?
- Достигат и ние сме благодарни на държавата за тези средства. Размерът им
обаче е толкова малък, че изглеждат като капка вода върху нагорещен камък.
Помощите, които получава един свещеник от България, са 5500 евро за една
година, което ще рече по-малко от 500 евро на месец. Само наемът на жилището
ми е 650 евро.
- Във вторник Светият Синод реши да
не изпраща на вас, свещениците в Европа, и тези суми, ако не приемете
Галактион за изпълняващ длъжността митрополит на Средна и Западна Европа след
отстраняването от митрополитската катедра на дядо Симеон. Ще се откажете ли от
него?
- Тук се съдържат няколко много важни обстоятелства. Що се отнася до дядо
Симеон, всички ние, както и Светият Синод, сме на мнение, че трябва да се
направи възможно най-доброто за опазването и развитието на епархията ни. Далеч
съм от мисълта, че синодът има някаква враждебна цел. Напротив, ние сме
убедени, че архиереите желаят най-доброто за епархията ни. Ние, българите в
Европа, обаче не сме на мнение, че това, което те предприемат, е най-доброто.
Вярно е и това, че дядо Симеон е на възраст и поради възрастовата си немощ има
нужда от помощ не само за да живее, но и да управлява. Епископ Тихон беше
назначен именно за това, да му помага в епархията. Освен това според Устава на
БПЦ и каноните на светата ни църква един митрополит се избира пожизнено.
Можеше да бъде потърсено по-подходящо решение за решаване на проблема, който
се оказа ни по-малко, ни повече въпросният епископ Тихон и то само защото е
целунал ръка на папа Бенедикт ХVІ.
- След Великата схизма от 1056 г.
действително Източната (Православната) и Западната (Католическата) църква не
са в евхаристийно общение, доколко в нарушение на правилата е целуването на
ръка на папата?
- В това няма нищо престъпно. Това е един жест на уважение, който се възприема
и в двете църкви. Целуването на ръце е жест именно на уважение още от древни
времена. Тази постъпка не е нарушение. Според нас, свещениците и миряните -
българи в Европа, съществува някаква друга, прикривана причина, а целуването
на ръка на папата е просто повод да бъде премахнат епископ Тихон като
управляващ епархията, а дядо Симеон да бъде уволнен.
- От какъв характер според вас е
истинската причина?
- Преди време епископ Тихон направи няколко неточни богословски изявления,
които не са коректни по отношение на вероизповедните истини на православието.
Изглежда са се събрали повече неща и синодът е решил да вземе мерки. Ако обаче
епископ Тихон беше фактическият проблем на Светия Синод, той можеше да бъде
сменен без да посягат на дядо Симеон. Начинът на разрешаване на проблема,
какъвто и да е той, не е правилен и дори е противоканоничен.
- Защо вие, българите в Европа, не
приемате дядо Галактион, та дори само като временно изпълняващ длъжността
митрополит на епархията на БПЦ в Западна и Средна Европа?
- Не го приемаме не само заради агентурното му минало и белите вълнени чорапи,
това са външни белези. Този, който има претенциите да става митрополит и да
управлява Западно и Средноевропейската ни епархия, трябва да привлича и
хората, и своите подчинени именно със сърдечността си, с духовното си
разположение, с духовното си въздвижение. Не може един митрополит, който и да
е той, да допуска грешки от всякакъв характер, неговото ниво на богословска
подготовка да е на по-ниско ниво от това на свещениците, че дори и на някои
миряни. А миряните тук, в Европа, в преобладаващата си част са
високообразовани и културни хора. С това обстоятелство също трябва да се
съобрази всеки, който дръзне да се кандидатира за нашата митрополитска
катедра. Един такъв човек, със слаби богословски познания и липса на такт,
меко казано, става за нас непоносим.
- Ще допуснете ли дядо Галактион да
служи по празниците в катедралния ни храм „Св. цар Борис Покръстител" в
Берлин?
- По този въпрос още не сме мислили.
Аз обаче вярвам, че дядо Галактион също
мисли доброто на епархията и няма да посети повече Берлин.
- Синодалните ни старци взеха
решение, според което ще изпратят писмо до външния министър с молба той да
разпореди на посланика ни в Германия да изнесе багажа на дядо Симеон от
жилището му, а книжнината да изпрати на Синода в София.
- О, това не може да се случи. Ние ще защитим дядо Симеон с всички законови
средства.
За разлика от България и Светия Синод тук, в Германия, има
законност:
Не е възможно просто ей така някой да влезе в жилището ти и да ти
изнесе багажа.
Съществува договор между наемодателя - посолството и наемателя
- дядо Симеон, който според закона може да бъде прекратен с 3-месечно
предупреждение.
Такова предупреждение към момента няма нито от едната, нито от
другата страна.
Затова ако някой се опита да влезе, ще извикаме на помощ
полицията и ще заведем дело. Ако се стигне дотам, ще станем за смях, защото
полицията ще трябва да нахлуе в самото българско посолство.
Вероятно
архиереите разчитат на това, че мястото е на дипломатическата ни мисия, но ако
има сигнал за нарушение, полицията може да влиза.
Ако дядо Симеон реши да съди
синода, ние ще свидетелстваме.
Както епархията, така и всички църковни общини
в Европа са регистрирани в административните съдилища на страните като
самостоятелни дружества с идеална цел. Принадлежността ни към БПЦ е
доброволна.
- Като стана дума за доброволност, в
България вече научихме за намеренията на енориите ни в Европа да преминат към
Вселенската патриаршия заради уволнението на дядо Симеон и последващите
разпореждания на синода. Докъде стигна този въпрос?
- Има такива нагласи.
Всеки ден с българските свещеници в Европа и миряни сме в конферентна интернет
връзка и обсъждаме тази възможност и подробностите по нея.
Подчертавам, че ние доброволно сме към БПЦ, а тя се държи
към нас като мащеха.
31 (от общо 33) български храма в Европа клонят към Вселенската патриаршия
Галактион шантажира свещеници за заплати
СИЛВИЯ НИКОЛОВА
22.02.2010
Старозагорският митрополит Галактион шантажира
свещениците ни в Европа с разпределянето на парите за заплати от държавната
субсидия. Това показа проверка на "Монитор".
Владиката, прочул се и като агента Мишо заради връзките му с Държавна
сигурност, плаши нашите духовници, че занапред той ще разпределя субсидиите от
държавния бюджет за църковните ни общини зад граница, съобщиха наши
сънародници, живеещи от десетилетия в Германия.
Това означава, че ако Галактион реши, може и да отреже заплатите на поповете
ни в странство, тъй като от пет години те се поемат от държавната хазна,
безпокоят се българите.
31 от общо 33-те наши енории там обмислят да се
отцепят от Българската православна църква и преминат към Вселенската
патриаршия, ако Светият синод не им върне титуляра дядо Симеон.
Галактион-Мишо беше назначен за временно изпълняващ длъжността
Западноевропейски митрополит от Синода през декември миналата година, след
като архиереите ни уволниха дядо Симеон от поста, въпреки че той е жив и
напълно способен да управлява епархията си. Те сториха това с наредба,
приета специално за случая. Така синодалите погазиха собствената си дума като
нарушиха новия устав на Българската православна църква, който самите те приеха
на църковно-народен събор през 2008 г.
Според документа, както и в по-стария му вариант от 1950 г., изборът на
митрополит и патриарх е пожизнено, освен в случаите на умствено заболяване и
тежко престъпление срещу гражданското законодателство и нарушаване на
каноните.
При дядо Симеон не само няма такива обстоятелства, но
той е и един от най-уважаваните архиереи на поместни православни църкви в
Европа не само от останалите християнски конфесии. Писма в негова подкрепа са
изпратени от католическата и евангелистката църква в Германия.
Вътрешното разпореждане на Синода залага капан дори на патриарха.
Всеки, който иска мястото на Светейшия да бъде овакантено, може да се позове
на новия документ, и с достатъчно лобисти в Синода да свали дядо Максим от
поста коментираха специалисти по канонично право.
Със свое окръжно до 33-те български църковни общини в Европа от 17 февруари Галактион-Мишо подчертава, че иска да въведе ред в църковноадминистративния живот там. За целта той удължава с един месец срока, в който свещениците и настоятелствата трябва да заявят какви суми са им необходими за поддръжката и евентуални ремонти на храмовете, в които служат. Щедростта му стига даже до там, че той дори обещава на духовниците да ги освободи от задължителната епархийска такса, която всеки един настоятел на храм трябва да внася годишно в обща сметка за спешни нужди. "На практика дядо Галактион е изпратен там от Светия синод като временно изпълняващ длъжността за срок от шест месеца. Средствата за заплатите на свещениците, както и за поддръжката на храмовете се превеждат по сметка директно на оторизираните лица от църковните настоятелства. Временно изпълняващият длъжността митрополит не ги разпределя и няма никакво законово отношение към тях", коментира за "Монитор" шефът на дирекцията по вероизповеданията Емил Велинов.
.
Всеправославен събор решава казуса “Дядо Симеон”

Снимки МОНИТОР
Факсимиле от окръжното на Галактион-Мишо.
(Auf gestohlenem oder gefälschtem Briefpapier der Bulgarischen Diözese von West- und
Mitteleuropa und missbrauchtem oder gefälschtem persönlichen Stempel von dyado Simeon !!!)

Вселенският патриарх Вартоломей І може да свика Всеправославен събор за разрешаване на спора по казуса "Дядо Симеон" на неутрална територия и да бъде негов модератор, обясни доц. Дилян Николчев, преподавател по канонично право в Богословския факултет на Софийския университет. Такъв прецедент, който бе решен с неговото посредничество, имаше преди 3 години в Кипърската православна църква. Правото Вселенският патриарх, който и да е той, да предприема църковно-юридическа инициатива му дават каноните на Четвъртия Вселенски събор.
Няма никакви пречки нашите енории в Европа да преминат към Вселенската патриаршия. Такива консултации вече се провеждат, но по същество това ще доведе до нов разкол в църквата ни, коментира още доц. Николчев.
Ако Светият синод не вразуми дядо Галактион и той успее да спре самоволно държавните субсидии на храмовете ни в Европа, българските църковни общности могат да съдят страната ни по тамошното законодателство, а след това да отнесат въпроса и до Страсбург, тъй като те са регистрирани по законодателствата на страните, в които се намират. Подобен прецедент имаше преди близо десетина години с църковната ни община в Будапеща.
Европейската епархия на БПЦ е създадена в началото на 70-те години. Дотогава е имало 5-6 наши храма на пряко подчинение на Светия синод. Дядо Симеон е първият неин митрополит.
|
Автор Евгени Димитров |
|
четвъртък, 18 февруари 2010 |
|
(Или камо грядеши Западно- и средноевропейска епархия?)
Зараства ли поредната рана в снагата на Българската православна църква? Лекува ли се или тихо си гнои и набира нови сили и инфекции от времето и безвремието, от двойното управление или от двойното безхаберие?
Ако се оставят настрана клюките, разнасяни из лоното на Църквата, ситуацията в Западно- и Средноевропейската епархия засега все още остава в патово състояние. Тъй като не са напълно ясни мотивациите на актьорите, може да се съди само по външните им изяви и само да се гадае за задкулисните борби и съзаклятия, за които се чува. Разбира се, ще бъде тенденциозно да се търси мнението на пряко засегнат, защото подобно на адвокатите, където са два попа, правдите са три, като много рядко Той е между тях. Единствената останала надежда е, да не се стига до фанатизиране на миряни и духовници, които симпатизират на някоя от страните, а най-вече на пряко засегнатите. Тъй като казионната групичка около дядо Галактион по-здраво е стъпила на управленските лостове, засега симпатиите са предимно на страната на „непослушните”. Бетонирала се е сериозно и контактува с останалите единствено по електронната поща. Опасно е и това, кой от двамата епископи да бъде титулован като митрополит на Западно- и Средноевропейската епархия, тъй като самите те взаимно не се признават за такива, а с всяка своя стъпка доказват, че другият не е прав. А знайно е, че митрополит не може да не е прав, особено пък когато говори "ex cathedra", пък била тя Берлинска, Римска или Стaрoзaгoрскa.
Трети вариант е, „владишкият егоцентризъм" да се пропука (и без това не е
монолитен) и в Св. Синод да се примирят, че дядо Симеон е легитимният
митрополит. Би трябвало в София да се сещат, че това би го обезоръжило,
тъй като на всички страни заяви, че само при такова условие би пристъпил
към избори за нов митрополит. Искрено ли го мисли или не, не се знае, но
трябва да му се вярва. Все пак той е единственият жив митрополит, който е
основавал нова епархия, и като такъв познава своята рожба най-добре. Точно
той не може да й желае друго освен доброто. Едни избори под негово
ръководство биха били и мирни, и с по-малко лобиране, а и съпроводени с
благосклонния поглед на страничните наблюдатели. Не вярвам и о. Петкин да
протестира, тъй като многократно е доказал, че умее да се кланя пред
властимащите. (Да прощава, отец Иван, но ако беше заснето изпълнението му
на конференцията в Рим, би получил поне три Оскара.) Не липсва и вариантът за "Държавен преврат"! Всички посолства вече съобщиха на свещениците в съответните държави, че са получили синодални напътствия. Само че статусът им на държавни институти им дава единственото пълномощие ... да отложат писмата „ad аctа” или просто да ги хвърлят в кошчето. Посолствата всяка година дават рапорт до Външното министерство и едва ли биха допуснали църквата да им пали килимчето с раздори сред българската емиграция. Потвърждава го отказът на българския посланик в Берлин, който не пусна дядо Галактион и Климент в митрополитската канцелария. От друга страна, дядо Галактион в разрез с устава е бил в служба и на Държавна сигурност, и депутат в Народното събране, и знае как да се премята в дебрите на властта. Не бива да се забравя, че и архонтите са влиятелни в политиката и бизнеса и нищо чудно да изскочи заек от тоя храст. Друг е въпросът към дядовците, дали е допустимо според каноните, държавната власт да решава скандали, които те не могат, а още по-лошо, които те самите създават! А може би така някои се опитват да подсетят дядо Симеон, да си потърси правата чрез светски институти?! Тук може да си каже думата и цената на всеки свещеник поотделно или по-точно казано на първите, които евентуално биха повели хорото на симонията. И последният, най-нежеланият, но напълно възможен е вариантът на окончателно загубване на Българската Западно- и Средноевропейска епархия от БПЦ. Не е тайна, че поради огромната й територия до голяма степен формата на управление де факто е презвитерианска и такава ще си остане. Така че дали ще е под диоцеза на БПЦ или някоя друга църква, едва ли ще накърни реномето й сред българската емиграция. Дори и да се направят опити за дублиране на свещениците с казионни такива, много бързо ще лъсне, кой е кой и още сега е ясно, на чия страна ще бъде конфузията. Неразумно е да се пренебрегва факта, че сегашните свещеници са събирани в продължение на 20-30 години. Едва ли за няколко месеца би се окомплектовал в България пълен тим „камикадзета” решени без храм, квартира или каквото и да е препитание, с попадиите и домочадието си на шията, да подхванат ралото на чужда нива.
Ако някой си мисли, че никой няма да тръгне след такава налудничава идея, много се лъже. Нанесената обида е толкова преднамерено силна, че само заради единия инат ще стане, още повече, че досега непрестанно се доказва, че Западно -и Средноевропйската епархия е нежеланото дете на БПЦ.
Разбира се вариантите могат да са повече, но при всички случаи ще са следствие на владишко решение (хрумване). А дали ще се харесат или не на миряните и обикновените свещеници, изглежда, че за високата йерархия няма никакво значение.
И накрая трябва да се види и едно неразгледано до сега канонично обяснение, защо не е възможно да се приеме друг митрополит, докато дядо Симеон е жив. Според Чл. 95, т. 14 на устава на БПЦ: Правомощията на епархийския митрополит са: да има върховното попечение и ръководство в задружната църковна дейност на клира в епархията... Според същия устав, починалият митрополит чрез смъртта си освобождава паството от своята опека и тогава започва процедурата по избор на нов митрополит. Дядо Симеон не е мъртъв, а до сега не се е възползвал от възможността сам да изрече, че подчинените му духовници са свободни да избират друг митрополит. Затова отдръпването от него би означавало непослушание, което ако веднъж се допусне, може да се повтаря когато и колкото пъти е "нужно". Невероятно е при тая ситуация да се намери здравомислещ епископ, който би се кандидатирал да заеме толкова горещ престол. Би трябвало дядовците от синода да са наясно, че колкото по-дълго злоупотребяват с търпението на българите зад граница, толкова по нажежен ще става тоя пост, докато се стигне до точката на изпаряване, когато дори и дядо Тихон би се замислил за евентуалното си завръщане в Европа. Но както беше казал някой: Лошото предстои. В тоя случай може само да се добави, че и доброто, и злото са в ръцете на владиците и вероятно за това е толкова трудно да се победи злото.
Малко след приключването на статията всички църковни общини получиха писмо по електронната поща с подписа на дядо Галактион, завършващо с ясна заплаха за наказание към „непослушните”.
|
| петък, 05 февруари 2010 | |
![]() Западно- и Средноевропейският
митрополит Симеон с голямо вълнение научи за смъртта на ставр. иконом
Христо Христов от БПЦО в гр. Акрон, щат Охайо (САЩ). През последните
години те двамата заедно бяха на лечение в дома за възрастни клирици
на православен манастир в гр. Финикс, щат Аризона, и затова смъртта на
о. Христо предизвика дълбока скръб у нашия архиерей. Той реши утре,
Задушница, да замине за гр. Акрон и да участва в погребението на
свещеника. Ще се върне в епархийския център в края на месеца.
|

Aussendung (deutsch) "Важни решении": 2009 12 01 2009 07 29 писма от Българските църк. общини
|
Протокол от
Cвещ. конференция |
|
| понеделник, 01 февруари 2010 | |
|
Присъстваха свещениците: Иконом Юлиян Ангелов и Любомир
Леонтонов (Берлин), архим. Йоан (Виена), Протоиерей Стефан Грос
(Кьолн/Бон), Архимандрит Емилиан Боцановски (Париж), Протоиерей
Николай Андонов (Братислава), Протоиерей Емил Ценов (председател
на епархийския съвет,Загреб), Протоиерей Виктор Цимер
(Регенсбург), Свещеник Пламен Тодоров (Прага), йеродякон – а от
утре и йеромонах Авенир (Лисабон), както и игуменът на Германския
Православен манастир „Света Троица“ Архимандрит Йоханес и
йеромонах Лазар. Oт седем от неприсъстващите (Прот. Александър Великов от Валенциа, Прот. Недялко Калинов от Мюнхен, Ставр. Ик. Димитър Димитров от Брюксел, Ставр. Ик. Симеон Илиев от Лондон, Став. Ик. Ангел Петрунов от Стокхолм, Свещ. Ивалин Славов от Милано и Прот. Юлий Николов от Мадрид) бяха представени за протокола писмени становища в защита на митрополит Симеон, така че в края на краищата останаха само трима свещенослужители, които нито присъстваха, нито бяха заявили по друг някакъв начин съпричастността си. Навярно поради внезапни заболявания. След пристойна молитва към Бога, заседанието бе открито в 11:00 часа в предоставена специално за целта зала в сградата на Българския Културен Институт.
Основна тема на извънредната конференция беше
изготвянето на писмено решение на свещениците от епархията в защита
на каноничното достойнство на своя митрополит - Негово
Високопреосвещенство дядо Симеон.
След приемането на дневния ред, се пристъпи
директно към дискусия по оформяне на въпросното решение.
Първоначално доминираше единодушно мнението за
по-твърд тон и нота в писмото, но то беше впоследствие изгладено.
Наложи се един по-мек основен компонент за решението, а именно:
„отказът да се преразгледа решението (от страна на Св. Синод,
б.м.) ще ни укрепи в единството около застъпничеството за дядо
Симеон и ще заплаши мира в епархията”.
Последва отново дискусия, в която бяха начертани
основни линии в съдържанието на становището на отците, но то все
още оставаше недооформено докато по молба на някои от
присъстващите, дядо Симеон не прочете кореспонденцията от
последните два и половина месеца между него и Св. Синод на БПЦ и
описа ситуацията около неговите две последни посещения в София.
Чутото наистина беше болезнено и неоправдано като
действие за служители-митрополити към техен събрат, който е
допринесъл значително за стабилизирането и разрастването на
българските православни енории както в Европа, така и в САЩ
по-рано.
Така отците единодушно решиха да се вмъкне в
текста на решението „при жив митрополит избори няма”.
Основната част от решението, формулирано от присъстващите свещеници и църковни прависти, звучи така: „Решихме, че основавайки се на църковната
традиция принципно отхвърляме неканоничния избор (на
епарх. архиерей, б.м.) при жив митрополит.
Едва тогава последва прочитане на последното
писмо на дядо Симеон от 22.01.2010 г., което беше идентично
с основната идея на решението.
Прот. Стефан Грос докладва за съобщение на водената от него Епархийска Медийна служба, което е разпратено до всички клирици, представители на православните църкви в Германия. Предложението (на Прот. Емил Ценов (председател на епархийския съвет) да бъде вмъкнато в Решението цитат от посланието на от. Стефан: „Diesem Versuch werden wir (falls erforderlich) mit allen geistlichen und weltlichen rechtlichen Mitteln in Bulgarien, Deutschland (und Europa) entgegentreten”, беше одобрено, но не и прието в основния текст. Беше предложен (от от. Емил) и избор на епархийски съвет, какъвто няма до момента, но предложението бе отхвърлено, с аргумента, че настоящето събрание няма такива правомощия. Основното в курса на свещенослужителите в тази енория остава следното:
- за момента още няма изяснена ясна
позиция по въпроса с отделянето на епархията от БПЦ и
преминаването й под юрисдикцията на друга поместна
църква;
- при св. Литургия и занапред ще
бъдат споменавани името на българския патриарх и
митрополит Симеон, който единодушно е считан тук за
каноничен митрополит;
На въпроса (Прот. Емил Ценов
(председател на епархийския съвет)), какво смята да
предприеме митрополит Симеон при един евентуален
отказ, какъвто принципно би дошъл отстрана на Св.
Синод, свещениците замълчаха невярващо, а митрополит
Симеон отговори, че тогава ще даде лично отговор. Този
отговор ще бъде основан на резултати от действия –
правни мерки, започвайки от инстанциите в София до
съответните в Европа. Едва тогава има реална
възможност за сондиране на мнения и дискусии с други
поместни православни църкви (Московска, Вселенска,
Сръбска…):
По последната точка
„Административно-финансови въпроси” ...
След благодарствена молитва и
съвместна снимка, заседанието бе закрито в 18:00
часа.
|
|
23 общини изпратиха представители на събора в Берлин, свикан от митр. Симеон |
|
Автор в. "24 часа" |
|
събота, 30 януари 2010 |
|
За временно изпълняващ длъжността беше назначен митрополит Галактион, който също смята да свика събор на епархиите (енориите - б. р.), но не в седалището в Берлин, а в Рим. Римската община го подкрепя и е от трите, отказали да присъстват в Берлин.
|
|
Митр. Симеон: Берлин |
|
|
Автор в. "Труд" |
|
|
неделя, 31 януари 2010 |
|
|
|
Божите служители заседаваха целия ден и бяха категорични, че не желаят отцепване от Българската православна църква. Те обаче застанаха зад Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон и бяха категорични, че няма да приемат уволнението му, нито ще допуснат груба намеса от страна на Светия синод в църковните дела в епархията.
В решението се споменава още: “Свидетели сме, че въпросният акт на почитаемия Св. синод излишно създава напрежение в епархията ни и с нищо не допринася за по-доброто обгрижване на стотиците хиляди вярващи, живеещи в страните на Западна и Централна Европа.” Миряните също застават зад митрополит Симеон и са решени да не допуснат определения от Светия синод и.д. митрополит Галактион да служи в църквата в Берлин. По време на конференцията дядо Симеон ръкоположи за архимандрит йеромонах Йоан Желков, обслужващ архиерейския параклис “Св. св. Кирил и Методий” във Виена. |
†
BULGARISCHE DIÖZESE von WEST- und MITTELEUROPA
ИНФОРМАЦИОННА
И МЕДИЙНА СЛУЖБА
Informations-
und Pressedienst der
Bulgarischen Diözese von West- und Mitteleuropa
Завеждащ:
Протоиерей Стефан
Грос
Erzpriester Stefan Gross, Gotenstr. 5, D-53175 Bonn,
Tel. +49 (0)2236 79 23 14, Mobil: +49 (0)177 73 19 205, Fax : +49 (0)177
99 73 19 205
E-mail: protostefan@gmx.at
Oфициален
сайт на Епархията
www.rilaeu.com
Bonn, 01.02.2010:
Alle Priester der Bulgarischen Orthodoxen Diözese von West- und Mitteleuropa
waren von Metropolit SIMEON und dem Diözesanrat für den 30. Januar 2010 zu
einer Priesterversammlung in unsere Metropolie in Berlin eingeladen.
In den Räumen des Kulturinstituts der Republik Bulgarien versammelten sich
unsere Geistlichen aus Berlin, Niedersachsen, Bayern, NRW, Hamburg, Paris,
Wien, Prag, Bratislava und Lissabon. Vollmachten im Sinne ihrer
Unterstützungsbriefe für Metropolit Simeon hatten unsere Priester in Ungarn, Spanien,
Skandinavien, Brüssel und London gegeben.
Einstimmig wurde ein „Rücktritt“ von Metropolit SIMEON abgelehnt.
Durch den mäßigenden Einfluß unseres Ersthierarchen wurde zunächst
eine Konfrontation
mit jenen Teilen des (Hl.) Synods in Sofia, die der Meinung sind, dass man den
Erzhirten unserer Diözese übergehen und gegen seinen Willen die Wahl eines
„neuen Metropoliten“ beginnen könne, vermieden und in einem Appell
eine
Umkehr und Rücknahme der absurden Idee einer Neuwahl eines Nachfolgers für
einen noch lebenden Metropoliten verlangt.
Auch in Sofia sind viele Metropoliten und führende Theologen wie der
emeritierte Leiter der Religionsbehörde beim Ministerrat der Republik
Bulgarien Univ.-Prof. Dr. Ivan Schelev-Dimitrov und Dozenten des kanonischen
Rechts an der Theologischen Fakultät der Universität Sofia, dass diesbezügliche
Erklärungen einer Fraktion des (Hl.) Synods vom Dezember 2009 als unkanonisch abgelehnt werden müssen.
Der Diözesanrat, fast alle Priester der Diözese (20 von 23) und alle Priester und Gemeinden in Deutschland ohne Ausnahme stehen hinter ihrem Erzhirten, haben diesbezügliche Briefe nach Sofia geschrieben und werden es nicht akzeptieren, dass - gegen den Willen unserer Diözese - unser durch den Aufbau dieser Diözese verdienter Metropolit einer Behandlung unterzogen werden soll, die allen Traditionen besonders der Bulgarischen Orthodoxen Kirche widerspricht und bisher nur einmal zur Entfernung eines Metropoliten unmittelbar nach der kommunistischen Machtübernahme angewandt wurde.
Diesem Versuch werden wir (falls erforderlich) mit allen geistlichen und weltlichen rechtlichen Mitteln in Bulgarien, in Deutschland und Europa entgegentreten.
UNSER METROPOLIT IST - UND BLEIBT - METROPOLIT SIMEON,
alle anderen Informationen sind FALSCH
und entlarven die UNKANONISCHEN Machenschaften ihrer Autoren !
Wir bitten insbesondere alle Orthodoxen in Deutschland - mit denen uns ein so langer gemeinsamer Weg verbindet - in dieser schweren Situation mit uns und für uns zu beten, dass wir uns in der kommende Fastenzeit in Frieden auf das Gebet in unseren kleinen Kirchen konzentrieren können !!!
|
Архиерейска служба и офикия в Берлин |
|
Автор Живко Димитров |
|
петък, 29 януари 2010 |
|
На светата богослужба присъства като богомолец и преподавателят по Църковна история и Християнска археология в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” д-р Емил Иванов, който е на изследователско посещение в Берлин. Преди началото на литургията Емил Иванов беше постриган за иподякон на БПЦ.
Утре и в неделя в Берлин ще се проведе конференция на клириците от епархията под председателството на митрополит Симеон. |
Митрополит Симеон пристигна в Берлин
|
||||||||||
Анализи
17:23
27.01.10
автор: Йова Апостолова
Скандалът, който Светият синод забърка с епархията си в Европа, е на път да взриви църквата. И да урони и без това крехкия й престиж. На 1 декември м. г. архиереите създадоха прецедент и уволниха митрополита ни в Берлин Симеон. Целта всъщност бе да бъде отстранен викарият му Тихон, който по това време бе и. д. владика заради влошеното здраве на титуляря.
Гневът на синодалните старци бе предизвикан от среща на Тихон с папа Бенедикт ХVI на 21 октомври м. г. На нея той коленичил пред папата, целунал му ръка и обяснил, че католици и православни трябва да се обединят и да служат заедно, защото хората не разбират различията им. “Икуменист! Вероотстъпник!”, скочиха архиереите. И заклеймиха Тихон, че се държи с друговереца Бенедикт ХVI като с духовен баща - на църковен език поведението му означавало, че признава върховенството на папата.
Това канонично прегрешение на епископ Тихон обаче струваше поста на шефа му дядо Симеон. Синодът назначи Старозагорския митрополит Галактион за и. д. в Берлин. Той трябва да организира избора на нов владика там. А Тихон бе прибран в България и от 22 декември е шеф на патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”. Оттогава събитията се развиват главоломно. Докато Симеон отстоявал поста си, Тихон се отрекъл от него и Галактион го лансирал за митрополит в Европа. Междувременно за уволнения владика пред патриарха се застъпили високопоставени фигури, чието мнение не може да пренебрегне с лека ръка. Това вероятно е и една от причините да спре друга паралелна интрига - изготвянето на листата със свободни епископи, които могат да се състезават за митрополит в Европа. Миналата седмица Галактион я поискал от синода, но старците отказали. Мотивът бил, че още не е минало гласуването за Доростолски митрополит и не е ясно кой от двамата кандидати ще остане за евролистата. Без нея не може да стартира изборът на нов митрополит. Каква е процедурата: прави се листа със свободните епископи, от нея епархийският съвет посочва двама, а синодът избира единия за владика. След всичко това обаче в момента изборът на владика в Берлин на практика е блокиран. Следващите заседания на синода са в края на февруари.
На именния ден на патриарха на 21 януари дядо Симеон му дал писмо, в което иска да бъде възстановен на поста (виж вдясно).Документът е заведен в деловодството на синода на 23 януари под № 97. Симеон още не е получил отговор въпреки настояването си. Вчера се върна в Берлин. Ще събере духовенството, което го подкрепя, а скоро ще свика извънредна епархийска сбирка.
В писмото си до патриарха обяснява, че от 31 църковни общини в епархията му не го подкрепят само двама свещеници и “един непризнат от Св. синод, възприемащ се обаче за клирик, който не оправда нашето архиерейско доверие”. Вероятно Симеон има предвид духовника в Рим Климент, за когото се наложило преди време да се застъпва пред синода, след като Тихон неканонично го ръкоположил. А двамата свещеници вероятно са Иван Петкин във Виена и Петър в Париж. В писмото Симеон не споменава имената им, но пише, че единият е съученик на Галактион, а другият - негов съселянин. Останалите духовници в епархията по време на служба споменавали Симеон - на църковен език това означава, че не признават уволнението му.
От писмото, с което “Труд” разполага, става ясно, че докато болното сърце на 83-годишния владика се е борело с обидата от уволнението, виновникът Тихон го е предал. А Галактион агитирал в Европа Тихон да стане митрополит при предстоящия избор. “Труд” направи няколко неуспешни опита да се свърже с Галактион. Информацията обаче бе потвърдена от още един независим източник. Тихон не вдигна мобилния си телефон. В попските среди признават, че той също не е в добра позиция - не можел да не се съобрази с волята на синода и да не се върне в София.
Времето ще покаже дали си е уреждал да седне в стола на благодетеля си. Най-важното сега е дали синодът ще го включи в евролистата. Оттам насетне е много вероятно той да е един от двамата избрани от епархийския събор - има добри контакти в епархията и с католическата църква, която много помага на духовенството ни в Европа, разказват запознати. Изборът му зависи от втория кандидат - ако е много слаба номинация, синодът ще е принуден да избере Тихон! Заради когото уволни Симеон. Ето тогава ще има
лют скандал сред архиереите
Със сигурност ще скочи Неврокопският митрополит Натанаил, който искаше църковен съд за Тихон заради поклонението му пред папата. Едва ли ще се стърпи и дядо Николай Пловдивски, който също е ревностен защитник на православния канон.
Докъде обаче стигна паралелната интрига с листата? Наскоро е било блокирано искане на патриарха протосингелът на Софийската митрополия архимандрит Григорий да бъде произведен в епископ и да му стане втори викарий. Надушил “вратичката”, Варненският владика Кирил веднага предложил за епископ духовното си чедо Йоан от храма “Св. Ал. Невски”. Митрополити скочили, че не може да се произвеждат нови епископи при свободна епархия - в Европа. Така се създавало впечатлението, че новите искат да се “прередят” и също да влязат в листата. Патриархът обяснил, че иска втори викарий, защото сегашният му - епископ Йоан, скоро щял да стане митрополит. Т. е. патрирархът създал впечатлението сред събратята си, че гласи своя човек за стола на Симеон. После обаче изневиделица оттеглил предложението си.
Развръзката по този заплетен казус предстои в края на февруари. Дотогава обаче всички лобита имат месец да премерят влиянието си.
Ние сме жив и здрав, искаме покана за синода
- Църквата в Европа е разкъсвана от вълнения и действия, които радват само сатаната. Породи се ситуация, показваща клира в крайно негативна светлина.
- Боголюбивата общественост застава убедително зад наше смирение.
- Не от непослушание, а от отговорност пред Всемогъщия съдия, не можем, а и не бива да изоставим освещения ни клир и богохранимото паство.
- Като поставено свое постижение митрополит Галактион има да избере за митрополит епископ Тихон, за да бъдем ние дълбоко засегнати и огорчени, въпреки нашата възраст. Това е така, защото Тихон бе наш викарий, но явно в този свят всичко може да се продава. Но живот - какво ли не сме преживели и това не е първото предателство.
- Синодалната реакция по отношение на контактите с католическата църква на епископ Тихон е очаквана, но това явно не пречи Св. синод да го направи митрополит, докато ние сме жив и здрав. А той би бил митрополит без митрополия.
- Силно настояваме, Ваше светейшество, да сторите полезното, за да се избегне ново разделение на църквата. Надявам се, ще погледнете от висотата на служението си и ще имате предвид каква история пишем всички заедно.
- Ваше светейшество, от името на клира настоявам да възстановите каноничната правда, като ни поканите писмено за член на Св. синод в качеството ни на каноничен епархийски митрополит на БПЦ и да съобщите за горното на смутените християни в епархията ни.
Der Dienst des Metropoliten
ist lebenslang.
(Punkt 1,
Paragraph 82 des Statuts der Bulgarischen Orthodoxen
Kirche)

Metropolitan Bishop SIMEON, founder of the
Bulgarian Orthodox Diocese of Western- and Central Europe consecrating his
life travelling round the world to provide spiritual care for orthodox
Bulgarians blessing his flock
Photo BILD
Чл.
82.
(1) Служението на митрополита е пожизнено.
Особено мнение на Неврокопския митрополит Натанаил
На Неврокопски Натанаил, заявено в заседание на Св. Синод в пълен състав, протокол № 50, на 1 декември 2009 г., при разглеждане на писмо, вх. № 1053/1.12.2009 г. на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон.
В писмото си в отговор на Св. Синод Западно- и Средноевропейският митрополит Симеон заявява, че няма да подаде своята оставка като епархийски митрополит на Западно- и Средноевропейска епархия.
Възразяваме на последвалите решения в § 1 от протокола: изслушване и приемане с явно гласуване на текста на Синодална наредба относно освобождаване на митрополит …; освобождаването от 1.12.2009 година на митрополит Симеон от задълженията му като правоправещ епархийски митрополит на Западно- и Средноевропейска епархия; назначаването на Старозагорския митрополит Галактион за временноуправляващ Западно- и Средноевропейска епархия, считано от 1.12.2009 г. и освобождаването на Тивериополския епископ Тихон от управлението на Западно- и Средноевропейска епархия, считано от 1.12.2009 г.
Както заявихме в заседанието, за нас, някои членове на Св. Синод съзнателно изместиха църковно-каноничния проблем, който се появи с изявите на Тивериополския епископ Тихон непосредствено след VIII Епархийски събор на Западно- и Средноевропейска епархия, проведен в гр. Рим от 16 до 21 октомври 2009 г. и най-вече с присъствието си на генералната аудиенция с папа Бенедикт XVI и изказванията му пред микрофоните на Радио Ватикана.
Св. Синод вместо да вземе решение относно постъпките на Тивериополския епископ Тихон, взе решения да изслуша и приеме с явно гласуване текст на СИНОДАЛНА НАРЕДБА, която според нас е в ущърб на самата духовна Институция - БПЦ. Поведението на Тивериополския епископ Тихон трябва да бъде преценявано отделно и да му се търси отговорност по каноните и Устава на БПЦ - БП, а не този случай да се възприема като „неотложен", за да се издаде НАРЕДБА за освобождаването на един епархийски митрополит, който по възприетия неоспорим принцип в УБПЦ-БП, служи пожизнено. Оборването по каквито и да е поводи на този азбучен постулат на каноните на Православието не може да бъде повод за издаването на СИНОДАЛНА НАРЕДБА при неотложни случаи. Правомощие на Св. Синод съгласно чл. 52, т. 12 е „да приема синодални наредби за устройството и управлението на Църквата в неотложни случаи и да ги внася за разглеждане в първия свикан след издаването им Църковен събор".
Най-важният въпрос, който в случая трябва да бъде изяснен, е кой случай е „неотложен”? На първо място - това може да бъде само случай, за който липсва уредба въобще в Устава на БПЦ - БП, че да се налага Св. Синод да законодателства вместо Църковния събор. Второ - това трябва да бъде случай, който не засяга духа на Устава и неговите основни начала, а именно - съборност, единство, каноничност, а за БПЦ и принципа на пожизненост на патриарха и митрополитите. С взетото решение на Св. Синод се нарушават тези основни принципи на Православната църква. Нещо повече, те се използват за манипулиране, за да се “оправдае" поведението на Св. Синод. Ако някой е искал да въведе принцип различен от пожизнеността, това е следвало да стане чрез приемане на норма в Устава от Църковния събор, защото противното е нарушаване на този принцип, което означава заобикалянето на Устава и злоупотреба с правото да се издават синодални наредби по този въпрос. Трето - наличието именно на чл. 82, ал. 4, изр. 1, според който: „когато поради неизлечима болест епархийският митрополит не може да изпълнява служението си, Светият Синод назначава епископ за управляващ епархията" изключва възможността по тези въпроси да се издава синодална наредба, а още по-малко може да бъде определян като неотложен. Отсъствието на митрополит Симеон от епархията му е именно поради неизлечима болест като здравословно състояние, а не е поради някаква друга причина. Между тези две обстоятелства има причинно-следствена връзка и те не могат да бъдат разкъсвани и да се тълкуват сами за себе си. Следователно, извън тези хипотези Св. Синод няма право да се произнася с извънредно законодателство под формата на наредби, както и по всички други въпроси, по които има уредба в Устава, макар и нас като членове на Светия Синод да не ни удовлетворява или да смятаме за непълна.
Св. Синод за пореден път абдикира от задълженията си, регламентирани в свещените канони и приетия преди близо година нов Устав на БПЦ - БП, чл. 58, т. 2., т. 19., т. 26. и т. 30. Въз основа на тези правомощия посочени по-горе Св. Синод можеше да разреши проблема, създаден от Тивериополския епископ Тихон безболезнено като начало, а в случай, че не се поправи, тогава да се пристъпи към църковен съд, съгласно указанията на свещените канони и действащия Устав на БПЦ - БП, ЧАСТ ВТОРА ЦЪРКОВЕН СЪД. Вместо това Св. Синод в нарушение на свещените канони и Устава на БПЦ — БП, реши със СИНОДАЛНАТА НАРЕДБА да освободи Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон „от задълженията му като правоправещ Епархийски архиерей на Западно- и Средноевропейска епархия, считано от 1. XII. 2009 година.
В чл. 2 от Устава на БПЦ - БП гласи: "Основа на устройството и управлението на Българската православна църква - Българска Патриаршия са: Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, свещените Канони на вселенските и поместните събори, учението на светите Отци и настоящият Устав", т. е. Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, свещените Канони на вселенските и поместните събори, учението на светите Отци имат преднина и преимущество пред Устава. Въпреки всичко с приемането на СИНОДАЛНА НАРЕДБА на основание чл. 58, т. 12 във връзка с чл. 82, ал. 3 от УБПЦ - БП се наруши чл. 82, ал. 1, според който служението на митрополита е пожизнено, като в същото време се наруши и ал. 3, в която се казва: „Когато митрополит по собствено желание и по причини, допустими от църковните канони, бъде освободен от длъжност, той носи титлата „бивш". Светият Синод му осигурява условия за живот, отговарящи на висотата на предишното му служение".
Високопреосвещеният Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон не е подавал оставка, Св. Синод не го е обвинил в нарушение на свещените канони или действащия Устав на БПЦ - БП, за да го освобождава, приемайки писмената му оставка или произнасяйки се с решение на църковен съд. Митрополит Симеон се е възползвал, поради болест, и на основание чл. 82, ал. 4 от УБПЦ - БП е поискал и е получил от Св. Синод с решение епископ за управляващ епархията.
Ние като член на Св. Синод сме длъжни да заявим, че решението, с което се прие СИНОДАЛНАТА НАРЕДБА е нищожно, поради изложените по-долу съображения.
В ЧАСТ ПЪРВА - УСТРОЙСТВО, Глава пета - СВЕТИ СИНОД, Раздел IV
- ЗАСЕДАНИЯ НА СВЕТИЯ СИНОД, чл. 63, ал. 2 четем: “Решенията се приемат с мнозинство повече от половината на всички членове на Светия Синод, като при равногласие надделява мнението, за което е дал глас председателят". В чл. 3 от УБПЦ - БП се изброяват 13 епархии в пределите на Република България, а в чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2, двете епархии извън пределите на РБългария, които влизат също в диоцеза и юрисдикцията на Българската православна църква - БП или общо 15. В заседанието на Св. Синод в този ден присъстваха 12 епархийски митрополити, в това число и Българският Патриарх, който е и Митрополит Софийски. Дали епархийски митрополит отсъства, или е овдовял епархийският митрополитски престол, това няма значение, т. е. от 15 половината не е 7, макар и в това число да е Председателят на Св. Синод. Това е абсолютно изискване, тъй като това е волята на Устава и по този въпрос делегатите на VI ЦНС ясно изразиха становищата си, като дадоха пример, че при наличие на кворум от най малко 8 членове на Св. Синод съгласно чл. 60 от Устава, не е редно да се взимат решения с обикновено мнозинство, т. е. само от присъстващите.
Когато се решава съдбата на един митрополит на БПЦ, е неприемливо за нас да се взема решение в негово отсъствие. И на най-големите престъпници свещените канони дават възможност да бъдат изслушани, преди да бъдат осъдени или наказани, а с още по-голямо основание това трябва да се спазва спрямо един епископ, когато Св. Синод го освободи като епархийски митрополит.
Поради гореизложеното считаме, че:
1. Няма основание да се приема СИНОДАЛНА НАРЕДБА, тъй като поради изложените съображения по-горе няма „неотложни случаи" и не ни стана ясно кое е неотложното в случая.
2. За да се пристъпи към приемане СИНОДАЛНА НАРЕДБА за устройството и управлението на Църквата в неотложни случаи, трябва да има добре обоснована причина. В случая Св. Синод въобще не проучи и не разгледа други преписки, касаещи църковния живот в Западно- и Средноевропейска епархия, както и решенията на VIII епархийски събор относно промени в Устава на епархията. Но каквито и да са другите случаи в тази епархия, това не обосновава освобождаването на митрополита й.
3. Дори да беше уставно издържана СИНОДАЛНАТА НАРЕДБА, и тя самата не дава възможност да бъде освободен Западно- и Средноевропейският митрополит Симеон от митрополитско служение, защото приетият с явно гласуване текст в т. 1: ,,Св. Синод може да го освободи като епархийски митрополит с решение, взето с мнозинство повече от половината на всички членове на Светия Синод, като при равногласие надделява мнението, за което е дал глас Председателят на Св. Синод". Ще се повторим: 7 не е дори половината от 15 гласа. Но и още нещо - т. 2 от § 1 не посочва причината и на какво основание го освобождава. Не може с наредба да се предвиди мнозинство, различно от Устава за вземане на решения на Св. Синод.
4. Не може да се назначава временноуправляващ митрополит на Западно- н Средноевропейската епархия на основание СИНОДАЛНАТА НАРЕДБА, приета в нарушение на Устава, защото за нас епархията не е свободна и не може да се освобождава с наредба, а само при условие на овдовяване или овакантяване на митрополитския престол.
5. Освобождаването на Тивериополския епископ Тихон от управлението на Западно- и Средноевропейска епархия също е без оповестена причина и на какво основание става. Но дори освобождаването му да беше мотивирано, то трябваше да предшества СИНОДАЛНАТА НАРЕДБА с отделно решение, което да отмени решението ни, с което е назначен от Св. Синод за управляващ епископ.
На основание гореизложените факти ние се убеждаваме, че решението е взето не както подобава на църковна Институция, а на основание на личностни амбиции и отношение, което не говори само по себе си добре за самите нас. Не могат да ни убедят разсъжденията, че по този начин предотвратяваме възможността на епископ Тихон да направи или въведе епархията в уния с Римския папа или пък да предпазим вярващите от подобно нещо. Който е решил да напусне спасителното лоно на Светата Православна Църква и погуби душата си, никой не е в състояние да го спре да стори това. Поведението на който и да е клирик не оправдава противоуставните решения и действия спрямо него.
За пореден път оставаме с убеждението, че в някои членове на Св. Синод липсва чувство за отговорност, братската любов, не царува искреност помежду ни, поради което се създават условия за разбиване, а не за запазване пълнотата и единството на светата ни Църква. Може би затова светата ни родна Църква още е обуреваема от тежкия грях на разкола. Считаме, че когато има неизяснени проблеми, каквито и действия да се предприемат, не може да се стигне до положителен резултат. С такива решения се създават поводи за нови разцепления и нови разколи. Кому е нужно днес това? Питаме се, такава ли е грижата ни за запазване на църковния мир и единство?
Страхът от отговорността пред Бога и Неговия народ ни принуждават да държим тази позиция, с която се разграничаваме от решенията на Св. Синод, прот. № 50 от 1.12.2009 година, § 1, които по нашата архиерейска съвест, не са от полза за светата Църква. Отговорността от последиците са за сметка на тези, които са взели решението.
Надяваме се и се молим Бог да устрои нещата в Св. Синод тъй, че в бъдеще при взимане на решения, дори и в най-дребното, да се окажем наистина и пред Бога православни епископи и пастири, които са готови да положат душите си за Божието стадо (Йоан. 10:11), а не да го пръскат.
+ Неврокопски митрополит НАТАНАИЛ
03. 12. 2009 г. гр.София
| |||||||||||