Акт за канонично единство между Руската православна църква
и Руската задгранична църква

Автор превод Полина Спирова   

петък, 18 май 2007

Публикуваме пълния текст на Акта за каноническо общение между Руската православна църква и Руската православна задгранична църква, подписан на 17 май 2007 г., Възнесение Господне,  в Москва.

Ние, смиреният Алексий
 II по Божия милост патриарх Московски и на цяла Русия, заедно с преосвещените членове на Свещения Синод на Руската православна църква  - Московска патриаршия, събрани на заседание на Свещения Синод в Богоспасяемия град Москва (на 3-8 октомври 2004 г.), и смиреният Лавр, митрополит Източно-Американски и Ню-Йоркски, първойерарх на Руската православна задгранична църква, заедно с преосвещените архиереи членове на Архиерейския синод  на Руската православна задгранична църква, събрани на заседание (в Сан Франциско на 15-19 май 2006 г.), ръководени от стремежа за възстановяването на благословения мир, богозаповяданата любов и братско единение в общото дело на нивата Божия на цялата Пълнота на Руската православна църква и верните й в Родината и извън нея, взимайки пред вид исторически наложилото се устройство на църковния живот на руската емиграция извън пределите на каноничните територии на Московската патриаршия, отчитайки, че Руската задгранична православна църква осъществява своето служение на територията на много държави с настоящия акт утвърждаваме:

 

        Руската православна задгранична църква, извършвайки своето спасително служение в исторически оформилите се нейни епархии, енории, манастири, братства и други църковни учреждения, е неотменима самоуправляема част от поместната Руска православна църква.

        Руската православна задгранична църква е самостоятелна в своите пастирски, просветителски, административни, домакински, имуществени и граждански дела, като в същото време е в положение на каноническо единство с цялата Пълнота на Руската православна църква.

        Висшата духовна, законодателна, административна, съдебна и контролна власт в Руската православна задгранична църква се осъществява от нейния Архиерейски събор, сезиран от нейния Предстоятел (първойерарх) съгласно Положението на Руската православна задгранична църква.

        Първойерархът на Руската православна задгранична църква се избира от нейния Архиерейски събор. Изборът се утвърждава, в съответствие с нормите на каноническото право, от патриарха на Москва и на цяла Русия и Свещения Синод на Руската православна църква.

        Името на предстоятеля на Руската православна църква и името на първойерарха на Руската православна задгранична църква се споменават на богослуженията във всички храмове на Руската православна църква зад граница преди името на управляващия архиерей в определения ред.

        Решенията за образуване и закриване на епархии, влизащи в Руската православна задгранична църква, се приемат от нейния Архиерейски събор при съгласуване с патриарха на Москва и цяла Русия и Свещения Синод на Руската православна църква.

        Архиереите на Руската православна задгранична църква се избират от нейния Архиерейски събор или от Архиерейския Синод, в случаите предвидени в Положението на Руската православна задгранична църква. Изборът се потвърждава канонически от патриарха на Москва и цяла Русия и Свещения Синод на Руската православна църква.

        Архиереите на Руската православна задгранична църква са членове на Поместния и Архиерейския събор на Руската православна църква и участват по установения ред в заседанията на Свещения Синод. Представителите на клира и миряните на Руската православна задгранична църква участват в Поместния събор на Руската православна църква по установения ред.

        Най-висша инстанция на църковната власт за Руската православна задгранична църква е Поместният и Архиерейският събор на Руската православна църква.

        Решенията на Свещения Синод на Руската православна църква са валидни в Руската православна църква зад граница, като се отчитат особеностите, определени от настоящия Акт, Положението за Руската православна църква зад граница и законодателството на държавите, в които тя осъществява своето служение.

        Апелации на решенията на висшата църковно-съдебна власт на Руската православна задгранична църква се подават до патриарха на Москва и цяла Русия.

        Промените, които се внасят в Положението на Руската православна задгранична църква от нейната висша законодателна власт, подлежат на утвърждаване от патриарха на Москва и цяла Русия и Свещения Синод на Руската православна църква само в случай, че измененията са от каноничен характер.

        Руската православна задгранична църква получава св. миро от патриарха на Москва и цяла Русия.


С настоящия Акт се възстановява каноническото общение вътре в поместната Руска православна църква.

По-рано издадените актове, възпрепятстващи пълното канонично общение се признават за недействителни или за изгубили сила.

Възстановяването на каноничното общение ще послужи, чрез Божието съдействие, за укрепване на единството на Христовата Църква и на нейното свидетелство в
  съвременния свят, способствайки за изпълнението на Господнята воля да събере наедно разпилените чеда Божии (Йоан.11:52).

Въздаваме благодарност на Всемилостивия Бог, който чрез всесилната Си десница ни насочи по пътя на изцерението на раните на разделението и ни приведе до силно желаното единство на Руската православна църква
  в родината и в чужбина, за слава на Неговото Славно Име и за благото на Неговата свята Църква, и нейните верни чада. По молитвите на светите руски новомъченици и изповедници, Господ да дарува благословение на единната Руска църква и не нейните чада в родината и извън нея.

Източник: Patriarhia.ru

 

 

 

Историческо събитие: Подписаха Акта за канонично общение

Автор Златина Иванова   

четвъртък, 17 май 2007

m_181554.jpgДнес, на Възнесение Господне, бе подписан историческият Акт за канонично общение между Руската православна църква - Московска патриаршия, и Руската православна задгранична църква. Документът бе подписан в храма на Христос Спасител от патриарх Алексий II и от Източно-Американския и Ню-Йоркски митрополит Лавр, предстоятел на Задграничната църква.

Митрополит Лавр пристигна в храма в 9,15 ч. и бе посрещнат от множество митрополити и свещеници. След 15 минути пристигна патриарх Алексий II, като от дясната страна го очакваха духовниците от Московска патриаршия, а от ляво - духовниците от Задграничната църква. Патриархът облече мантия и прочете молитва за обединението на поместната Руска църква. След това бяха прочетени решенията на двата Синода и Акта за канонично общение. След това Алексий II и митрополит Лавр подписаха Акта на амвона в храма.

"Случи се историческо събитие, което очаквахме дълги години. Преодява се църковното разделение, преодолява се гражданското противопоставяне, наследено от
  революционните години и гражданската война, укрепва се Църквата, възражда се нашето отечество", каза руският патриарх.

Митрополит Лавр поздрави всички с голямата радост и пожела "връзките на братството между двете части на Руската православна църква да влияят благотворно върху по-нататъшното развитие и задълбочаване на нашето единство и съвместното ни служение на Бога и руския народ, в родината и извън нея".

На подписването на Акта беше и руският президент В. Путин, на
img_2.htm когото патриарх Алексий II благодари, че присъства на историческото събитие, както и за приноса му в процеса на обединение на двата клона на руското православие. Руският президент нарече подписването на Акта "събитие от всенароден, исторически мащаб с огромно нравствено значение", което ще стане "символ на възраждането и разцвета на Руската православна църква".

След подписването на историческия документ бе извършено съвместно празнично богослужение. Св. Литургия бе оглавена от Руския патриарх Алексий ІІ и в него взеха участие духовниците, участвали в подписването на Акта.

За първи път от 90 години предстоятелите на Руската православна църква и
  Руската задгранична  църква, както и духовенството на двете църви, се причастиха от една Чаша. С това те доказаха истиността на единството си в Христа.

Източник: Благовест Инфо